Нищо интелигентно не може да се каже за едно клане!
(Илюстрация ~ Guy Denning)
Неописуем смут. С други думи надали може да се опише възприятието, което цивилизованият свят изпитва сега. Невъобразимо безчовечие на Световния ден на добротата. Като доказателство, че щом сме стигнали до там да имаме потребност от конференции, с цел да пропагандираме нуждата да се държим добре един с различен и да си оказваме помощ, значи нещата от дълго време не отиват на добре.
Че случилото се извърши душите ни със злокобност е ясно, само че нямам доверие, че сме наясно със смисъла и смисъла му. Последиците. Защото това, което следва е СТРАХ. От този ден нататък всеки човек ще живее с настройката, че това може да се случи всеки един миг, с всеки един от нас, където и да се намираме. В очакване на ужаса. И тъкмо това е задачата на хората, направили това. Най-лесният метод да контролираш някого е като го накараш да живее в боязън.
Много апели за ответен удар, за война, се изсипаха през днешния ден, доста обвинявания към „ захаросаните нелепости на толерантността, милосърдието, европейските полезности “. Мъжете желаят ответен удар. Защото такова безчовечие не може нито да се предотврати, нито да се компенсира единствено с приказки, колкото и красиви да са те.
Но в този миг думите на Ленард Бърнстейн звучат в съзнанието ми: Това би трябвало да бъде задачата на всеки човек с благосклонност: да упорства с риск да стане невъобразимо досаден, само че да упорства за постигането на подобен свят, в който разсъдъкът ще възтъжествува над насилието.
На разсъдък от страна на терористите не можем да се надяваме. Без значение какви са съответните им претекстове, тези човешки същества са въплъщение на чистото зло.
Нашият и техният свят – това тотално са два разнообразни свята. Ислямският върви с две хиляди години обратно в развиването си от Християнския. Но единствено във връзка с духовните полезности и морално-етичните правила. За страдание софтуерно се развива в същите темпове като нас, имайки достъп до всевъзможни средства и благоприятни условия за всеобщо изтребване. Което е и най-опасното. Както е предизвестил Айнщайн: Не знам с какви оръжия ще се води Третата международна война, обаче Четвъртата международна война ще се води с пръчки и камъни.
Християнският свят от дълго време изживя времето си на войни в името на Бога, инквизиции, гонения и кръстоносни походи. Сега е пристигнал техния ред – в този момент те водят своята религиозна война.
Преживели ужаса на Първата и Втората международна война, ние започнахме преднамерено да издигаме хуманизма като съществена полезност, с цел да не повтаряме в никакъв случай повече случилото се. Като съществена концепция в всеобщото схващане на всеки един човек е залегнала визията за войната като за най-голямото зло, изписани са тонове антивоенна литература; образованието, изкуството, медиите – всички работят в една тенденция – за одобряване на концепцията за правото на битие и благополучие на всяко човешко създание, като основа за добруването на обществото като цяло. Живеем във време, в което сме съумели да реализираме някаква непоклатимост и сигурност, ден след ден построяваме свят на материална и духовна удовлетвореност. И всичко това се случва в този миг. И брутално ни демонстрира какъв брой трошлив и нежен е нашият свят – свят на презадоволеност и необикновен технологически прогрес. И колко елементарно е да бъде опустошен. За момент.
От къде извира всичкото това принуждение? От Невежеството и Омразата – точните антоними на Знанието и Разума.
Едно е несъмнено: нашият свят - подобен, какъвто го познаваме към този момент няма да бъде същият. След снощните събития Европа в никакъв случай към този момент няма да бъде същата. И по-добре да се подготвим за това. Заедно. Въоръжени с РАЗУМ, ЛЮБОВ и СЪСТРАДАНИЕ! Ще са ни нужни, тъй като „ в политиката това, което всекидневно стартира със боязън, всекидневно приключва с безумство. ” - Самюъл Колридж.
Автор ~ Десислава Димитрова
Снимка ~ citypads.fr
